При одвъддунавските си военни експедиции император Марк Улпий Траян използвал често пътя през Троянския проход, съществувал вероятно още през периода V-III век пр. Хр. Той свързвал Филипополис с Ескус и Нове на река Дунав. В историята този път е известен като Виа Траяна - Траянов път. Счита се, че името на римския император чрез пътя преминава в името на днешния град Троян.

Според Певтингеровата карта, съставена през II век и редактирана през IV ВЕК, в земите на днешния роянски край били издигнати три станции - кастел Состра при село Ломец, Ад Радицес в

местността" Шамака" при махала Камен мост и Монтемно на Беклемето, в местността "Карцовия бук".

 

 

Доказателство за голямото значение, което Рим отдава на пътя Виа Траяна е сведението, че в края на II век и първата половина на III век в една предпланинска крайпътна станция е разположен гарнизон от близо 500 войници и офицери, половината от които конници. Пътят Виа Траяна наистина потъва в забвението на отминалите столетия, но край него обитателите на земите от двете страни на планината отъпкват Троянската пътека, която предшества прокарването на най-високия Старопланински проход - Троянския.